Добричкото село Дъбовик е известно не само в областта, но и за цялата община Генерал Тошево. В него през 1941-ва година в резултат на подписаната в Крайова спогодба идват да живеят семейства от Румъния, а самата съседна страна тогава ни е окупирала. Един от първите заселници по тези места е не друг, а Петър Габе. Това е бащата на Дора Габе, станала впоследствие прочута поетеса. Неслучайно след години местното читалище носи нейното име – това се случва през 2005-та. Дотогава то е кръстено на големия поет и революционер Христо Ботев, загинал трагично на 2-ри юни в Балкана. Сред по-важните обществени институции е именно читалището, което едва ли щеше да е толкова популярно без името на поетесата. В родната литература нерядко се водят спорове коя от двете е по-добра и успешна – Габе или Багряна. Бащата Петър Габе пък също допринася за развитието на селото благодарение на развиваната от него обществена дейност.
Мемориалната експозиция Дора Габе е несъмнено една от местните атракции за посещаващите село Дъбовик туристи. Тя съдържа не само снимки на поетесата, но и известно количество вещи от личен характер. Монументът на Леотни Бакларов е насочен предимно към любителите на историята. Корените на този мъж трябва да се търсят в един от първите родове, решили да останат тук заедно със своите семейства. Немалка част от съзнателния живот на Леонти минава като деец от редиците на Добруджанската дружина. Но освен на него, има паметник и на Дора Габе. Тези три забележителности накуп допринасят за развитието на културния туризъм отделно от факта, че населеното място се намира сравнително близо до морската столица Варна. Като удобна дестинация, през него всяка година минават много запътили се натам курортисти. Сред родените тук известни личности неслучайно имената на Габе е Бакларов фигурират на първо място. Но не бива да се забравя и Иван Георгиев. Въпреки сравнително характерните за страната ни имена, този мъж се изявява в областта на народното пеене. Има и редовно провеждани събития, но от всички най-ярко се откроява едно. И то като монументите прави така, че броят на туристите да се увеличава.
Става дума за конкурса в Дъбовик, посветен на Дора Габе. Събитието се превръща в нещо традиционно от местните бит и култура от 1996-та и до момента не прекъсва. Провежда се на всеки две години, а в него имат право и могат да участват редица млади и бъдещи поети. Нормално е на това литературно направление да се дава широко поле за изява, предвид раждането на поетесата. Има и друго събитие, този път в сферата на народните песни. Те трябва да са с типичното добруджанско звънене, а сред позволените музикални инструменти е кавалът. Както може да се очаква, конкурсът носи името на вече споменатия певец Иван Георгиев. Този конкурс е в началото на май, а не на последно място трябва да се спомене и селският събор. Той е в последните дни на септември и е предназначен главно за българите от северните точки на Добруджа. За нея разкази пише Йордан Йовков от Първата световна война.
